Извозване на опасни отпадъци София Офис столове от Sedni.bg
Начало arrow Новини arrow Други arrow Небесен интернет? Не, благодаря
Небесен интернет? Не, благодаря PDF Печат Е-мейл
Автор dEoL   
На много хора понякога им се налага да работят на отдалечени места, където нямат не само достъп до интернет, а дори и обхват на мобилния си телефон. Да оставим настрана работата и предположим, че сме отишли на приятна почивка на усамотено място, но си имаме изградения навик да пием кафе, четейки новинарските сайтове. Съществуват няколко варианта да си осигурим връзка с глобалната мрежа, като например ADSL (стига да имаме локален телефон), GPRS/WAP през мобилния телефон и, разбира се – сателитният интернет!

Оставяйки настрана сценария с почивката, новинарските сайтове и кафето, една голяма част от нас вероятно сме си мечтали за работно място като по филмите – къща край морето, неограничена връзка с интернет – както като трансфер, така и като обем. Един от възможните варианти е да използваме WAP или GPRS възможността на мобилния си телефон, което определено ще тренира търпението и волята ни. В такъв случай остава ADSL или да си изградим собствена wireless връзка с най-близката точка за достъп. Добре, нека разгледаме първо варианта с ADSL. Колкото и ревюта на доволни клиенти да съм чел, личният ми досег с ADSL и БТК далеч не е толкова розов, колкото би ми се искало. Остава изграждането на собствена безжична връзка с най-близката точка, контактуваща с глобалната мрежа. Ако нямаме късмета това да са няколкостотин метра, ще се наложи изграждането на ретранслаторни wireless станции. И понеже все пак се намираме в България, подобна алтернатива ще ни струва относително скъпо, тъй като ежемесечната подмяна на откраднатите безжични суичове от финансова гледна точка си е разхищение на пари. И така, освен че ни свършиха безжичните суичове, изчерпахме и вероятните възможности, нали?

Грешка, защото все пак съществува още един вариант – сателитната връзка.

The sky is the limit

Сателитните интернет услуги са вариант, разработен да намери приложение в нишите, където използването на наземна мрежова (или друга) връзка е непрактично или невъзможно. Типичен пример за това са корабите и по-специално луксозните рейсове, в които пътуват хора, свикнали с удобствата. Но да се върнем на сателитната интернет връзка, която може да бъде в три варианта: еднопосочен multicast, еднопосочна връзка с наземно изпращане на заявките и, не на последно място – двупосочен сателитен канал.

Под термина multicast като цяло се има предвид начин на изпращане на информация към един или няколко получателя едновременно с използване на максимално ефективна схема на разпределение на пакетите. Технологията Multicast се стреми да използва пълноценно връзката, като прави копия на изпращаните данни само когато налице има разклонение на връзката. Мulticast не трябва да се бърка с технологията IP Multicasting, която е неин частен случай.

Първият вариант на връзката – еднопосочен multicasting, на практика представлява нещо много подобно на телевизията или радиото. Тази технология намира приложение за разпространението на мултимедия, видео и аудиофайлове, когато не е нужна интерактивна връзка с потребителите. Оказва се изключително удобна и практична, когато е необходимо получаването или трансфер на мултимедия от далечно разстояние. Като пример може да посочим локална мрежа, в която се предава като streaming сигнал аудио и/или видео и се цели избягване на натоварването на двупосочната наземна връзка. За целите, за които обаче е нужна на обикновените потребители, тя е неизползваема, тъй като за интернет сърфиране все пак е нужна интерактивност.

Вторият вариант на приложение е използването на сателитна връзка с наземен трансфер на заявките. Тук интерактивността се “играе” от наземната връзка, чрез която се препращат заявките за получаване на информацията. Ако трябва много опростено да проследим пътя на всяко “кликване”, той е следният. Компютърът на потребителя изпраща пакета със заявката на своя наземен доставчик, който го препраща по каналния ред чак до хост компютъра, където се намира сайтът. От тук той тръгва в друга посока – към интернет доставчика на потребителя, осигуряващ “небесния” интернет. Ако случайно той се окаже от другата страна на земното кълбо, това ще отнеме известно време, защото ще се препрати през всички сателити, подредени в геостационарна орбита.

Тук е моментът да отворим една малка скоба – всеки радиосигнал е ограничен до зоната на пряка видимост на излъчвателя. Понеже не съществува такова нещо като предаване на радиосигнал “зад ъгъла”, или в случая – зад хоризонта на видимост, е необходимо той да се предава между спътниците. Самите спътници са подредени така, че да обхващат максимална част от земната повърхност и постоянно да са във зоната на видимост един спрямо друг, за да поддържат връзка. Ето как отговорът на заявката за търсене на “satellite internet”, подадена в Google, стига например от Англия до Австралия.

Основният недостатък на тази реализация е т.нар. лаг, който потребителят усеща при всяко взаимодействие със системата. Като начало, това се налага не само от факта, че в общия случай пакетът със заявката прави солидна обиколка около земното кълбо, но и заради огромното чисто физическо разстояние между земната повърхност и сателитните ретранслатори. Фиксираната точка на геостационарната орбита на сателитите се намира на почти 36 хил. километра от земната повърхност. С малко елементарни сметки ще открием, че изминаването на разстоянието от сигнала до там и обратно отнема една четвърт от секундата. Добавяйки другите забавяния, предизвикани от дългият път на заявката, както и ретранслирането, в най-добрият случай ще получим стойности на лага от порядъка на една или дори повече секунди. Средният потребител вероятно би могъл да преглътне това безпроблемно, тъй като сърфирането му няма да пострада забележимо, но какво да кажем за геймърите, при които този лаг тотално обезсмисля идеята на интернет мултиплеъра?

Третият оставащ вариант е двупосочният сателитен канал, при който използваме сателитната чиния както за получаване на информацията, така и за нейното изпращане. Затрудненията пред този тип реализация освен цената, разбира се, са чувствителността на наземния предавател към различните атмосферни състояния, йонизацията на горната част на атмосферата, смущенията от и към околни предаватели, и т.н., и т.н. Под чувствителност имам предвид нежелание за работа при определени атмосферни ефекти, започвайки от силна буря (водата поглъща радиосигналите), та дори до по-силно слънчево изригване, йонизиращо горния слой на атмосферата.

И все пак... ADSL?

За съжаление проблемите пред сателитният интернет са твърде фундаментални, за да е възможна неговата повсеместна употреба. Въпреки че доста компании се опитват да го популяризират, чисто физически никога няма да е възможно избягването на лага например, както и влиянието на сигнала от атмосферното състояние. И така, единственото, което ни остава, е да използваме някой от другите варианти, посочени в началото.

Добрил Доков

 

Източник: www.computers.bg

Comment on this article
You must login to leave comments...


Коментари от потребителите
Към този момент няма добавени коментари за тази статия....
 
< Предишна   Следваща >

Вход






Забравена парола

Търсене

Bulgarian IT - IT News, Hardware Software Сайт за емиграция в Квебек