Каквото и да си говорим, в наши дни основните потребители на производителен графичен хардуер са именно играчите, тъй като твърде малко други приложения не са силно специализирани в дадена инженерна област и имат полза от 3D ускорение. А за играчите, особено по нашите географски ширини, оптималният избор всъщност е средният клас графични адаптери, които поне по идея би трябвало да дават добра производителност на добра цена. А дали е така и към какво точно да се ориентирате, се надявам да разберете от настоящата статия.

Избраният ценови диапазон за тестваните модели графични адаптери е $120–250. Ще се постарая да разгледам почти всички основни предложения, за да знаете към какви графични платформи да се ориентирате, когато решите да закупите нов компютър или да ъпгрейднете стария. Защото истината е, че ако имате достатъчно приличен процесор, закупен през последните две години, вероятността игрите да се справят достатъчно добре с него е много голяма, докато натоварването върху графичните адаптери расте много по-бързо и това, което преди година е задоволявало изискванията ви, най-вероятно вече трудно ще се справя с новите заглавия. Все пак имайте предвид, че под приличен процесор разбирам поне Pentium 4/D с честоти над 2,4 GHz и с 800 MHz системна шина, произволен Core 2 Duo, както, общо взето, всички модели AMD Athlon 64/Sempron с честоти над 2 GHz. И не, Intel Celeron не е геймърски процесор, каквото и да се опитват да ви убеждават някои оферти, повярвайте ми.

Мисля, че преди да ви покажа на какво са способни различните варианти на графични адаптери, няма да е лошо да ви запозная малко по-подробно с възможностите и особеностите на графичните чипове в този клас от страна на двамата големи производители.

В момента в този ценови клас има голям избор на различни модели на канадската компания, което, съчетано със скорошното поредно преименуване, може и да е доста объркващо за потребителите. Но нека да караме поред:

• RV530. Това е графичният чип от най-нисък клас на компанията в избрания ценови диапазон. Базиран е на прогресивната архитектура R500 и разполага с 5 вертексни и 12 пикселни шейдъра, 4 текстуриращи и 4 растеризиращи модула. Използва 128-битова шина към паметта, която може да е GDDR2 или GDDR3. Основната разлика между двете е в тактовата честота. Този чип лежи в основата на графичните адаптери от серията Radeon X1600.

Първоначално съществуваха само два варианта – Radeon X1600 Pro, който има тактова честота 500 MHz за чипа и 400 (ефективно 800) MHz за паметта, и Radeon X1600 XT с честоти съответно 590/690 (1380) MHz. Впоследствие обаче се появиха и други вариации с различни тактови честоти, включително модели X1600 XT с бавна памет и X1600 Pro с бърза памет. Наскоро версията XT беше преименувана в Radeon X1650 Pro, а честотите й бяха повишени до 600/700(1400) MHz. В момента тези модели заемат долния край на избрания диапазон с цени в диапазона $120–140.

• RV560. Това е наскоро появилият се модел от по-висок клас, който се базира на сходна архитектура, но използването на нов технологичен процес е позволило в него да се внедрят значително повече функционални модули – 8 вертексни и 24 пикселни шейдъра, 8 текстуриращи и 8 растеризиращи модула. Шината на паметта обаче е останала същата – 128-битова с поддръжка на GDDR3 памет. На базата на чипа е създаден моделът Radeon X1650 XT, който има тактови честоти 575 MHz за графичното ядро и 675 (1350) MHz за паметта. В момента тези модели заемат нишата $160–180.

• RV570. Чипът се появи заедно с RV560 и представлява следващата стъпка в производителността на графичните адаптери, като предлага 8 вертексни и 36 пикселни шейдъра, както и 12 текстуриращи и 12 растеризиращи модула. Шината към паметта е 256-битова, което, общо взето, гарантира, че няма да имате проблеми и при използването на антиалайзинг (изглаждане на ръбовете на обектите). На негова база се произвеждат графичните адаптери Radeon X1950 Pro, които имат тактови честоти 575 MHz за графичното ядро и 690 (1380) за GDDR3 паметта. Заемат ценовия диапазон $200–250. Очаква се в близко бъдеще да се появи и по-евтината версия X1950GT, която ще има по-ниски тактови честоти (500/600 (1200) MHz) и съответно по-ниска цена.

• R580. По принцип това е графичното ядро, което се използва в моделите от най-висок клас на ATI в момента със своите 8 вертексни и 48 пикселни шейдъра, както и 16 текстуриращи и 16 растеризиращи модула. Шината към паметта е 256-битова. За да използва част от дефектните си чипове обаче, компанията пусна преди време на пазара графични адаптери, базирани на R580, но с някои блокирани функционални модули. Функционалната формула в този случай е идентична с тази на RV570 базираните адаптери, но тактовите честоти са различни – 575/600 (1200) или 512/660 (1320) MHz. И двата варианта носят еднакво име – Radeon X1900 GT.

Преди появата на RV560 и RV570 на ATI можеше да се каже еднозначно, че в този ценови клас Nvidia предлага по-добро съотношение цена/производителност. Дали това е така, ще разберем от тестовете. Използваните от компанията модели в момента се основават на по-старата архитектура GeForce 7, макар че скоро се очаква да се появят модели, базирани на революционната GeForce 8.

• G73. Чипът от среден клас се появи преди около година. Разполага с 5 вертексни шейдъра, 12 рендериращи конвейера, всеки от които има по 1 пикселен шейдър и 1 текстуриращ модул, както и с 8 растеризиращи модула. Шината към паметта е 128-битова, като се използват GDDR2 и GDDR3 памети. Този чип лежи в основата на цели три модела: GeForce 7300GT, GeForce 7600GS и GeForce 7600GT. Първият от тях е предназначен за нишата под $100, а официалните му честоти са 350 MHz за ядрото и 333 (667) MHz за паметта от тип GDDR2. При 7300GT също така са дезактивирани 4 от рендериращите конвейери и 1 от вертексните шейдъри.

Съществуват обаче и доста варианти със значително повишени честоти и използващи GDDR3 памет, като обикновено по честота се доближават максимално до моделите от серията GeForce 7600GT и така конкурират и дори превъзхождат по производителност 7600GS. Последните са базирани на пълнофункционални G73 чипове, а тактовите им честоти са 400 MHz за ядрото и 400 (800) MHz за паметта. На тяхна база съществуват също овърклокнати варианти, включително и аналози на най-бързия модел от серията – GeForce 7600GT, който има тактови честоти 560/700 (1400) MHz и, разбира се, пълен набор функционални блокове. Трите модела заемат ценови нива съответно $80–100 за GeForce 7300GT, 110–130 за GeForce 7600GS и 150–180 за GeForce 7600GT.

• G71. Това е произведената по 90-нанометров технологичен процес версия на флагманския чип от серията GeForce 7. Самият чип разполага с 8 вертексни шейдъра и 24 рендериращи конвейера (с по 1 пикселен шейдър и 1 текстуриращ модул), както и с 16 растеризиращи модула. Шината към паметта е 256-битова, което предполага висока производителност при антиалайзинг, като се използват GDDR3 чипове. На базата на този чип има три достъпни варианта: GeForce 7900GT, които постепенно изчезват от пазара, заменени от модела от по-висок клас GeForce 7950GT, както и от малко по-бавните GeForce 7900GS. 7900GT е базиран на пълнофункционален чип, като тактовите честоти са 450/660 (1320) MHz. 7900GS на свой ред запазва същите честоти, но при него са блокирани 4 рендериращи конвейера и 1 вертексен шейдър. И за двата вида карти има много на брой овърклокнати варианти от различните производители, при това до разнообразни комбинации от честоти. Ценовият диапазон за тези модели е $190–220.

Преди всичко трябва да поговорим за двете технологии на компаниите, които позволяват използването на два графични адаптера за едновременна работа над изображението на екрана. Те се наричат съответно SLI за Nvidia и CrossFire за ATI. Първата предлага някои предимства. Преди всичко става дума за това, че технологията е по-стара и по-добре разработена, съответно приложима за повече игри (поне на теория), а второто й предимство е, че използва единичен вътрешен съединителен мост между двете карти. За разлика от нея, преди появата на чиповете RV560/RV570 ATI не разполагаше в този клас с модели с вътрешна връзка и комуникацията трябва да минава през PCI Еxpress шината, което като цяло води до по-ниска ефективност. Споменатите чипове вече имат възможност за пряко свързване, което би трябвало да води до повишена ефективност. Комбинацията от два такива адаптера обаче вече излиза извън избрания ценови диапазон. CrossFire на свой ред предлага по-мощен механизъм за работа с високи нива на антиалайзинг.

Още една особеност е фактът, че всички модели на ATI в този клас разполагат с разширени възможности за ускоряване на възпроизвеждането на видеопотоци, докато при моделите на Nvidia с такива разполагат само GeForce 7600GT и GeForce 7900GS.

Тестваните графични адаптери

Sapphire Radeon X1950 Pro Ultimate и Radeon X1650 Pro. RV570 базираният графичен адаптер използва референтния дизайн. Охлаждането е базирано на Zalman VF-900, едно много удачно решение от гледна точка на ефективност и ниско ниво на шума. Допълнително има и радиатор за охлаждане на захранващите елементи. Тактовите честоти на картата са леко завишени до 580 MHz за ядрото и 700 (1400) за паметта. Цена: около $240 без ДДС.

Вторият модел е базиран на RV530, но за разлика от очакваните честоти, работеше на 500/391(782) MHz. За сметка на това беше снабден с 512 MB GDDR2 памет. Охлаждането се осъществява от обикновен алуминиев радиатор с вентилатор. Цена: около $120 без ДДС.

Asus EAX1650XT (Radeon X1650 XT). И този модел използва референтния дизайн. Охлаждането обаче отново не е референтното, но за съжаление избраният от Asus охладител е доста шумен, макар и прилично ефективен. Тактовите честоти са стандартните – 575/675 (1350) MHz. Радиатори за охлаждане на паметта няма. Цена: около $175 без ДДС.

Magic Prism GeForce 7600GS, GeForce 7600GT и GeForce 7900GS. Ценово тези графични адаптери доста точно отговарят на новите предложения на ATI. Трите карти използват охлаждане на Zalman – модификация на VF-700Al. Всички модели са фабрично овърклокнати: GeForce 7600 GS – до 500/400 (800) MHz, GeForce 7600GT – до 575/750 (1500) МHz и GeForce 7900GS – до 540/750 (1500) MHz. От последния модел разполагах с два варианта – с 512 MB и с 256 MB памет. Първия тествах при нормалните му честоти, като производителността му би трябвало да е много близка до тази на GeForce 7950GT (обикновено под 10 % разлика), а вторият беше деклокнат до стандартни честоти, за да даде представа на какво е способна нормалната версия. Другите две карти бяха тествани на фабричните им честоти. Цени: около $250 без ДДС за GeForce 7900GS Zalman с 512 MB памет, около $195 без ДДС за GeForce 7900GS Zalman, около $170 без ДДС за GeForce 7600GT Zalman и около $115 за GeForce 7600 GS.

Тестова система

Процесор: AMD Athlon X2 @ FX-62

Дънна платка: MSI K9N-SLI Platinum, NForce 570 SLI

Оперативна памет: 2 x 512 МB Super Talent DDR2-667 @ 750 MHz 4-4-4-10-2T

Твърд диск: Hitachi 7K250, 120 GB, PATA

Захранване: FSP 400 W

Монитор: Samsung SyncMaster 950p+

ОС: Windows XP SP2

Драйвери: ATI Catalyst 6.12, Nvidia ForceWare 93.71

При тестовете графичните адаптери бяха разделени на две групи – с цена над $190 (Radeon X1950 Pro и GeForce 7900GS) и с цена под $190 (всички останали). За първите се използваха малко по-различни настройки и по-високи разделителни способности, а за всички беше активирана 16х анизотропна филтрация (където нямаше точна цифрова стойност, се използваше най-високата достъпна настройка или се форсираше през драйвера).

• 3DMark 06 – настройки по подразбиране;

• F.E.A.R. – Maximum с изключени Soft Shadows;

• Quake 4 – Ultra за моделите с цена над $190 и High за моделите с цена под $190;

• Prey – всички настройки на максимум;

• Medieval 2 Total War Demo – профилът Best с допълнително форсирана 16х анизотропна филтрация;

• Need For Speed: Carbon – всички настройки на максимум;

• Neverwinter Nights 2 – за моделите с цена над $190 – всички настройки на максимум, с изключение на Shadow Options, която беше оставена на Medium; за моделите с цена под $190 – Medium Shadows, изключени Point Light Shadows и Softer Shadows, а трите настройки Shadow Map Size бяха оставени на средни стойности;

• The Elder Scrolls IV: Oblivion – HDR и всички настройки на максимум с изключение на Self Shadows.

За моделите с цена до $190:

• за F.E.A.R., Quake 4, Prey, Mediеval 2 Total War Demo – 1024 х 768, 1024 х 768 с включен 4хАА и 1280 х 1024/960;

• за NFS: Carbon, NWN 2 и Oblivion се използваха 800 х 600, 1024 х 768 и 1280 х 1024 с изключен антиалайзинг.

За моделите с цена до $190:

• за F.E.A.R., Quake 4, Prey, Mediеval 2 Total War Demo и NFS: Carbon се използваха 1024 х 768, 1280 х 1024/960 и 1600 х 1200 с включен 4х антиалайзинг;

• за NWN 2 и Oblivion се използваха същите резолюции, но без AA.

Конкретните стойности може да видите в двете таблици. При това имайте предвид, че по-динамичните заглавия (F.E.A.R., Quake 4, Prey и NFS: Carbon) изискват поне 35–40 кадъра в секунда като средна стойност, за да бъде играта относително комфортна, а по-бавните (Mediеval 2 Total War, NWN 2 и Oblivion) имат нужда от поне 20–25 кадъра в секунда.

Това, което се набива на очи е голямата разлика в производителността между моделите с цени до и над $190, като в повечето случаи дори най-бързите представители на по-ниския подклас не могат да достигнат с изключен анатиалайзинг скоростта на по-скъпите си събратя, дори ако те са с включен антиалайзинг. Единственият случай, в който нещата не са така, е Neverwinter Nights 2, но пък настройките за по-евтините модели са за по-ниско качество на графиката. Така че ако играта при максимални визуални красоти е от приоритет за вас, определено има смисъл да помислите за спестяването на още $30–50 и да изберете GeForce 7900GS или Radeon X1950 Pro вместо GeForce 7600GT или Radeon X1650 Pro.

При моделите с цена до $190 абсолютният аутсайдер е Sapphire Radeon X1650 Pro. При дадените тактови честоти този графичен адаптер е твърде бавен, за да използва режими, в които има полза от 512 MB памет, а на почти същата цена има предложения (включително и от Sapphire) с 256 MB GDDR3 памет, работещи при стандартните за модела 600/700(1400) MHz, от които може да очаквате поне с 20 % по-висока производителност.

GeForce 7600GS успява да осигури играема производителност в най-ниската използвана разделителна способност поне в трите FPS игри (Quake 4, F.E.A.R. и Prey). За по-новите заглавия (NFS: Carbon, NWN 2, Oblivion и Mediеval 2 Total War) обаче, дори при използване на най-ниска разделителна способност, стойностите на кадровите честоти са твърде ниски, така че, ако изберете този вариант, ще трябва да се задоволите с по-ниско качество на графиката.

На свой ред, малко по-скъпите GeForce 7600GT и Radeon X1650 XT осигуряват много комфортна производителност практически във всички използвани режими за FPS игрите, но в по-новите игри се вижда ясно разликата между двата модела – недостигът на шейдърни процесори при GeForce 7600GT си казва своето и картата изостава в повечето случаи доста зад конкурента си от ATI, като често не може да осигури играема производителност дори в 1024 х 768 при избраните настройки (а някои от тях са доста консервативни). За разлика от нея, RV560 базираният модел на ATI успява да гарантира относително комфортна игра в 1024 х 768 в почти всяка игра. Интересно е да се отбележи, че Medieval 2 Total War и Neverwinter Nights 2 се оказват костелив орех за всички карти в този клас при избраните настройки, а те дори не са максималните.

В по-високия ценови клас доминацията на ATI е много сериозна. Radeon X1950 Pro е един доста добре балансиран чип. С увеличаване на шейдърното натоварване изпреварва все по-сериозно конкурентите си от Nvidia. Единствено в Quake 4 губи от овърклокнатата 7900GS с 512 MB памет, а във F.E.A.R. производителността им е сравнима. Използването на Radeon X1950 Pro ви дава почти във всички случаи играема производителност в разделителна способност 1280 х 1024, която се използва практически от всички стандартни 17- и 19-инчови LCD дисплеи. Ако разполагате с такъв, определено трябва да помислите за този клас графичен адаптер. На свой ред, дори при стандартни честоти GeForce 7900GS е по-бърза почти във всички случаи от Radeon X1650 XT (особено ако се отчете разликата в настройките при някои от игрите), като разликата в цената им е около $20. Затова може да я имате предвид като опция при покупка. 512 MB модел на свой ред не оправдава завишената си цена, а ползата от допълнителната памет проличава единствено в NWN 2 и макар да е сериозна, с промяна на 2–3 настройки може да постигнете същия ефект с минимална деградация на качеството на картината.

В заключение искам да ви дам няколко прости съвета при покупка на нова видеокарта. Преди всичко не се подлъгвайте по големите обеми памет – както се вижда и в този тест, за разглеждания клас графични адаптери няма съществена полза от 512 MB памет. Нерядко моделите с повече памет използват по-бавна такава, което се отразява негативно на производителността им. Във връзка с това непременно се опитайте да разберете точно на какви честоти функционира избраният от вас модел, тъй като при минимална разлика в цената може да се сдобиете с фабрично овърклокнат модел, който да ви дава по-добра производителност. Също така, ако видите, някой модел, който стандартно се предлага с GDDR2 памет (например GeForce 7600 GS, 7300 GT или Radeon X1600 Pro), но конкретният екземпляр използва GDDR3 памет, това почти сигурно ви гарантира, че паметта ще работи на по-високи честоти и съответно ще имате по-висока производителност.

Инж. Димитър Чизмаров

Авторът благодари на фирмите:

• “МОСТ Компютърс” за предоставянето на моделите на Asus и Magic Prism;

• “Солитрейд” за предоставянето на моделите на Sapphire и на дънната платка MSI K9N SLI Platinum.

Източник: www.computers.bg