Започваме с инсталацията. На DVD диска към втори брой на списание “Софтуер и Хардуер” ще можете да откриете един от CD вариантите на този Linux (miniEdition), но ако дистрибуцията ви хареса, бих ви препоръчал да се сдобиете с пълното инсталационно LiveDVD (актуална версия 3.26), което се разпространява напълно свободно. Инсталацията е една от най-опростените въобще и това ще се хареса на потребителите с по-малко опит, както и на не чак толкова напредналите.
Проблемът е, че за да използвате пълната DVD версия, ще са ви нужни минимум 8,5 GB свободно пространство, а инсталационният процес е съвсем автоматизиран и нямате абсолютно никаква възможност за избор на пакети. Общото време поне при мен беше около 50 минути. Ако не разполагате с толкова място, може да зареждате тази дистрибуция и директно от оптичния носител с цената на известно забавяне. LiveDVD вариантът също е много впечатляващ. Още като видях началното меню, ми стана ясно какво мога да очаквам – има секции за нормално стартиране на дистрибуцията или Music Edition, при която да слушате музика по време на boot процеса, използване на NoMachine NX Internet Kiosk (терминален сървър и клиент за отдалечен достъп до система – www.nomachine.com) и накрая – директно стартиране на демоверсия на Quake IV. Всичко това подсказва, че целта на SabayonLinux е да хвърли ръкавица на Windows, залагайки на мултимедия и забавление.
И наистина, външният вид е оформен с много приятна графична тема, чиито преливащи цветове ще ви накарат да забравите за Windows. Предвидени са драйвери за Nvidia и ATI, а също така може да изберете и XGL графичните сървъри, ако вашата видеокарта ги поддържа (пробвайте първо с AIGLX преди XGL). Като графична среда е използван Beryl (www.beryl-project.org) (клонинг на Compiz – www.go-compiz.org), при който прозорците се държат като направени от желе. Тук обаче се настройват още десетки други ефекти от много удобен конфигуратор.
Разпознаването на хардуера е на много добро ниво и спокойно може да си прехвърляте твърдия диск между различни конфигурации, при условие обаче че видеокартите не се различават драстично. Опитът ми за стартиране на Nvidia конфигурация при ATI видеоплатка се увенча с пълен неуспех. А с видеото съществуват и някои други проблеми. Поне при мен се получи едно много странно забавяне при стартиране и зареждане на графичната среда и след това при работа със Sabayon. Подозирам, че това се дължеше на някаква несъвместимост на видеодрайверите и допълнителните хардуерни ефекти, понеже, след като изключих последните, проблемът се оправи.
Също така ОС не успя да разпознае модела на монитора и стартира при 50 Hz опресняване на екрана. Получих достъп до по-високи стойности едва след като смених драйвера от FX Generic на Nvidia 6 Series (при видеоплатка FX6600) и указах ръчно вида на монитора. Това може да се промени от Control Center -> Peripherals -> Monitor & Display -> Hardware, но ще е нужно да преминете в администраторски режим от бутона в долната част. Разделителната способност може да се промени и от подменю Display на Peripherals (или щракване с десния бутон на мишката върху десктопа и избор на Configure Desktop), като не бива да забравяте да поставите отметка и на Apply settings on KDE startup, за да се прилагат автоматично тези настройки при всяко стартиране на ОС.
Следващият елемент, който привлича погледа, е програмното меню. То е организирано в няколко секции: Favorites, History, Computer (достъп до дисковите дялове и устройства, както и до някои системни папки и настройки), Applications и Leave. Управлението му е нестандартно – с превъртащи се наляво секции, което на пръв поглед изглежда доста удобно, но на практика е малко трудно за използване – нужен е контрол върху курсора на мишката.
Софтуерното многообразие обаче ще задоволи и най-претенциозните. И няма как да е по-различно при този обем на инсталацията – ще получите всичко, от което се нуждаете, и при това ще имате богат избор между различни приложения. Нямам възможност да изброя всичко най-интересно, ще отбележа само, че това е една от малкото дистрибуции, които пристигат с два готови антивирусни скенерa (кой знае защо поставени на различни места в стартовото меню), също така Google Earth, Blender, Skype и мн.др.
Присъединяването на външни устройства е безпроблемно, въпреки че аз го наричам полуавтоматично – монтират се само при заявка (с изключение на флаш стикове) и по този начин не е съвсем удобно да се работи например с оптични дискове.
Следващият проблем, на който ще се спра, са мрежовите настройки и най-вече достъпът до интернет. Предвидени са много добри графични инструменти, които обаче служат само за справка, но не и за конфигуриране. Може би аз не успях да го открия, но в цялата дистрибуция няма поне една улесняваща програмка, с която да могат да се променят настройките на мрежовата карта, а не всеки би тръгнал да търси из текстовите конфигурационни файлове. След като се порових из специализираните форуми, открих, че не съм единственият с този проблем и липсата на подобен инструмент е направо срам за подобна претенциозна дистрибуция. При зареждането на LiveDVD също отсъства автоматична интернет настройка, затова този немаловажен елемент засега ще го броя за недовършен.
Крайния си извод бих могъл да обобщя така: хубава работа, но линукска. Чудесна дистрибуция с много добри идеи, върху която се работи с нужното внимание, но има още много да се желае. Все пак е трудно един разработчик да се опитва сам да се противопостави на огромната машина, която стои зад Windows, въпреки че моментният резултат наистина впечатлява.
Всички недостатъци, които изброих, все пак не ми пречат да избера отсега нататък Sabayon за свой основен Linux и да продължа да следя този проект отблизо.
Официален сайт: www.sabayonlinux.org
Адриан Банчев
Източник: www.computrers.bg
Новини 
