Системата X Window, използваща се в Linux, представлява мрежова графична система. Основният софтуер, който комуникира с хардуера на компютъра, се нарича Х сървър. Заявките, отправяни от приложенията към този сървър, не са обвързани по никакъв начин с разположението на самите прозорци, в които работят, т.е. няма никакво значение къде точно се намира прозорецът на дадена програма на работното поле, какъв е размерът му и т.н. Дали тези задачи се изпълняват правилно, е работа, която е възложена на специален Х клиент, наречен Window Manager, или прозоречен мениджър.

За представянето на графичната среда GNOME ще използвам едноименната Linux дистрибуция от небезизвестното семейство на Ubuntu. Тестовата платформа ще се отличава и по своята версия, тъй като наскоро всички Ubuntu базирани дистрибуции бяха обновени до версия 6.10.

Ще започна за пореден път с KDE, защото, предполагам, много от вас вече са се запознали с тази чудесна графична среда. А и сигурно сте се уверили, че няма нищо трудно човек да премине от една платформа към друга, от Windows към Linux. На външен вид средата се доближава много до това, с което са свикнали да работят голяма част от Windows потребителите, но в същото време свободата, с която разполагате, докато работите със системата, е много по-голяма. Разбира се, не трябва да забравяме и огромния брой екстри, налични в KDE.

Графичната среда KDE

Разработването на KDE започва преди 11 години от Матиас Етрих. За основа на графичната среда той решава да използва набора от C++ библиотеки QT. В последната версия на KDE – 3.5.5, появила се преди два месеца, бяха добавени много новости, а също така бяха изчистени доста грешки в кода. Основно промените и подобренията засягат приложенията за комуникация, както и HTML енджина KHTML. За пореден път разработчиците доказаха, че и KDE може да работи бързо и леко. Всъщност това може би е все още ахилесовата пета на тази графична система, но пък не може да искаме да работим с всевъзможни глезотии, при положение че не разполагаме с необходимия хардуер. Всяко удоволствие се заплаща :).

Konqi Завоевателя – талисманът на KDE

Новата версия е достъпна на 65 езика, между които и български. Разгледаните от мен в предходните статии KDE модули и приложения са само малка част от това, което бихте могли да използвате във всекидневната си работа, ако сте избрали именно KDE за основен прозоречен мениджър. Разбира се, няма да спра с представянето на програми за тази среда, само ще направя кратка пауза, като същевременно ще ви представя нейния основен конкурент и много добра алтернатива в лицето на графичната система GNOME.

Искам отново да отбележа и едни от най-добрите ресурси в мрежата, свързани с KDE:

• http://www.kde-look.org/

• http://www.kde-apps.org/

• http://www.kde-files.org/

Официален сайт: http://www.kde.org/

Ето че дойде време да ви запозная и с GNOME. Разработката на тази графична среда започва почти година след тази на KDE. За разлика от KDE, основатели на този проект са двама души – Мигел де Исаза и Федерико Мена. Основната причина, довела до възникването му, е лицензионната неяснота около KDE, свързана с използваните QT библиотеки и инструменти, които по това време все още не се разпространяват под напълно свободен лиценз. За разработването на GNOME се използва GTK+ с лиценз GNU Lesser Public License. А ето и откъде произлиза симпатичното (поне според мен) име на графичната среда GNOME – GNU Network Object Module Environment (модулна обектна мрежова среда на GNU).

Графичната среда GNOME

Една от основните и дори водещи идеи, заложена при GNOME, е бързината на работа с графичната среда и лекотата й на използване. Напоследък обаче се забелязва и друга тенденция, в резултат на която средата е с много по-ефектен облик. Елементите започват да придобиват все по-обли и по-меки форми, което обаче в никакъв случай не влияе отрицателно върху продуктивността на системата.

Може да се каже, че много от потребителите предпочетоха доста по-лъскавата и разкрасена KDE именно поради липсата на по-ефектен външен вид в GNOME. Но вече и почитателите на GNOME могат да се радват на по-дружелюбна графична среда, а и буквално преди броени дни тя беше обновена до версия 2.17.3. Да си призная, нямам търпение да пробвам новата версия на графичната система, защото напоследък и аз взех често да й хвърлям поглед. В крайна сметка тя вече притежава това, чиято липса беше основна причина за мен да се спра на KDE преди доста време.

В GNOME също са включени изключително много приложения. Някои от тях ще са ви необходими при ежедневната работа със системата, други ще използвате не толкова често, дори може и да не ви се наложи да го правите, но най-важното е, че ще разполагате с предостатъчно инструменти, с които да си свършите работата професионално. А ето и някои от основните приложения, с които ще се срещнете, ако изберете GNOME за своя работна среда:

• Metacity – прозоречен мениджър;

• Nautilus – файлов мениджър;

• Evolution – имейл клиент;

• gedit – текстов редактор;

• Ekiga – приложение за VOIP телефония;

• Epiphany – уеббраузър;

• Evince – PDF четец;

• Eye of GNOME – програма за преглед на изображения;

• File Roller – архиватор;

• Totem – мултимедиен плеър и др.

Естествено, както при KDE, а и при всички останали графични среди, не сте длъжни да работите с гореизброените приложения. Дори и в Linux имате достатъчно голяма свобода при избора на софтуер, достатъчно качествен и професионално реализиран. Единствената цел, с която ги изброявам, е за да се ориентирате по-лесно кое за какво служи, ако използвате за първи път или все още сте начинаещ потребител на съответната среда. С помощта на инструментите за обновяване винаги може да си изберете някоя алтернативна програма от официалните хранилища.

В интернет има много ресурси и за GNOME, но ще си позволя да ви препоръчам няколко, за които смятам, че поне първоначално ще са ви от голяма полза. Това са:

• http://www.gnome-look.org/

• http://www.gnomedesktop.org/

• http://art.gnome.org/

• http://gnomefiles.org/

Официален сайт: http://www.gnome.org/

Източник: www.computers.bg