Използването на емулаторите е много лесно, тъй като не се налага да ги зареждате ръчно, а те се интегрират в работната среда. Нужно е просто да щракнете върху Java файла (разширение .jar или .jad), и ще бъде направен автоматичен опит да се стартира. Тук ще вмъкна и едно уточнение относно типа на файловете: jar е архивен формат, който реално съдържа софтуера, докато в jad (Java Application Descriptor) се съхранява различна допълнителна информация – инсталационен път, размер, разработчик, версия и др.

Все пак за какво може да ви послужи такъв тип софтуер? Единият от вариантите е в случай че не сте доволни от ергономичността на своето мобилно устройство. Ако бутоните са ви прекалено малки и неудобни, за да преминете някое заплетено ниво от игра, може да си я прехвърлите в компютъра, където управлението става с цифровата клавиатура.

Тестовете, които извърших, бяха предимно с игри, но по този начин може да се стартира и всяка една Java програма, предназначена за мобилни устройства. Тук ще ви предупредя, ако разполагате и с двата файла на едно приложение, да стартирате .jad файла, тъй като в противен случай понякога може да се получи грешка.

Интерфейсът на емулаторите представлява копие на клетъчен телефон (с изключение на Kwyshell’s, при който всичко е по-опростено), като може би най-добре изглеждат Rex’s и Midp2Exe. Основният проблем е фиксираният размер на дисплея и това означава, че е препоръчително предварително да проверите разделителната способност на версията, която притежавате – ако е по-голяма, част от видимата област ще остане извън екрана. При Midp2Exe обаче има още един недостатък и това е невъзможността да се увеличава прозорецът на самото приложение. Първите три можете да разширите на цената на известно пикселизиране на изображението.

За сметка на това пък Midp2Exe притежава много повече опции за настройка. При него виртуалното устройство може да се спре за известно време (suspend). Също така могат да се настройват параметрите на дисплея – сила на задното осветяване и контраст (меню Device, Option). Може да се промени и прозрачността на работния прозорец на цялото приложение. А от меню View, Filter се прилагат няколко филтъра (въпреки че аз се съмнявам в практическата им полза) – blur, emboss, soften и др. Има избор и на силата и вида на музиката (инструменти). Да не забравя да отбележа, че виртуалният емулатор прави запис на данни от работещото приложение, което означава, че сред рестартиране на игра продължавате от мястото, до което сте стигнали.

И накрая мога да ви препоръчам един добър сайт за безплатни Java приложения: www.getjar.com  (сортирани са по платформа, телефонна марка и размер на екрана).

Адриан Банчев

Разработчик: Kwyshell (Allen Kuo)

Лиценз: безплатен

Официален сайт: kwyshell.myweb.hinet.net/Project/MidpX/index.html

Източник: www.computers.bg